Във времена на криза историята често може да бъде показател за това, което може да се случи в настоящия момент. Това прави неизбежно търсенето на исторически аналози на всяка по-сложна ситуация. Такава в момента е случващото се в Гърция.

Макар и парадоксално, аналог със ситуацията, с която се борят южните ни съседи, може да се намери в Латинска Америка. Така континентът, който се намира от другата страна на Земята, може да ни служи като индикатор за това, което можем да очакваме.

Предишния път, когато се обърнахме за аналог към Америка, беше кризата около доверието към Латвия. Тогава, по подобие на Мексиканската криза отпреди близо 15 години, балтийската държава заплаши целия регион на Централна и Източна Европа от срив на доверие и отлив на инвестиции.

Този път аналогът е друг и свързва краха на валутния борд в Аржентина с вероятността Гърция да изпадне от еврозоната и да се откаже от еврото. Приликите между двете държави могат да се търсят в много различни посоки, част от които са посочени в анализ, публикуван от Market Watch.

Първата и основна прилика, която предизвиква аналогията между двете иначе доста отдалечени страни, е свързана със спасителните пакети, които се планират. В случая с Аржентина заемите бяха отпуснати от МВФ, Световната банка, САЩ и бяха насочени към преструктуриране и удължаване на тогавашните задължения на страната и финансиране на нови дефицити. В замяна на това страната обеща различни строги мерки – съкращаване на разходите, увеличаване на данъците и т.н.

Твърд валутен режим, при който властите нямат контрол върху монетарната политика

Преди кризата в Аржентина имаше валутен борд, който по своята същност е режим на фиксиран валутен курс. При него курсът на песото и долара е бил 1:1, като това ниво е било договорено десет години по-рано. Този режим е бил с доста ограничена гъвкавост и не е давал възможност на властите в страната да контролират монетарната политика.

Подобна е и ситуацията в Гърция – преди около десет години страната въведе еврото, влизайки в еврозоната и изоставяйки контрола върху монетарната си политика.

Вродена култура за неспазване на фискална дисциплина

Преди въвеждането на валутния борд Аржентина е успяла да си спечели славата на страна, която не спазва фискална дисциплина. Исторически погледнато, хроничните дефицити и натрупване на дългове са били следвани от монетарна политика на експанзия (ниски лихви, които подхранват инфлация), с цел изплащане на дълговете и коригиране на дефицитите. Така страната е трябвало да преживява тежки периоди на инфлация и обезценка на валутата си.

В Гърция подобно поведение също е пословично. Наяве излизат все повече доказателства, че страната е манипулирала данните за ключови икономически показатели и се е възползвала от премълчаване на информация при емитиране на нови облигации. Преди влизането в еврозоната пък Гърция се радваше именно на славата на страна с ниска фискална дисциплина.

Ефектите от ниската дисциплина не са били заличени при последвалия твърд режим

Заради отнетата способност за печатане на пари Аржентина не е успяла да изплати дълговете си или да девалвира валутата си. Поради това в десетилетието преди кризата държавният дълг на Аржентина се увеличава многократно. Същата ситуация наблюдаваме сега и в Гърция.

Надцененост на валутата

Приемането на твърд валутен режим е довело след себе си мащабни входящи парични потоци към Аржентина. Тази прекомерна ликвидност (която централната банка не може да кредитира) е увеличила силно парите в обръщение. На този фон правителствените разходи са се увеличили драстично и заради това цялостното търсене в страната се е повишило силно.

Така, през годините, в Аржентина се натрупва инфлация, доста по-висока от тази на основните търговски партньори. Реалният валутен курс се е оказал надценен по отношение на паритета на покупателната способност. Това автоматично се е отразило негативно на конкурентоспособността на Аржентина, поради което се е формирал сериозен структурен дефицит по текущата сметка.

Всичко описано поразително напомня на това, което се случва в Гърция през последното десетилетие и последните месеци.

Вариантите за изход от ситуацията

По този начин могат да се обобщят основните фундаментални прилики между Аржентина и Гърция. Всички те дават и своите отражения върху социалния живот – строгите мерки за съкращаване на разходите водят до социално недоволство и стачки, задълбочаване на кризата и т.н.

Така, както и в Аржентина, в Гърция имат сложна дилема – дали да премахнат фиксирания режим и да се борят с кризата чрез девалвация и самостоятелна политика, или да продължат с мъките, опитвайки се да се справят с трудностите, повишавайки постепенно доверието към себе си.

Отговорът на този въпрос едва ли може да се даде еднозначно. Ако се действа по примера на Аржентина, то Гърция трябва да изостави еврозоната. Моделът на развитие на латиноамериканската държава обаче не е впечатляващ и това би трябвало да бъде достатъчно стимулиращо за Атина да не тръгва по този път.

Поемането по другия път обаче е доста трудно и успехът от него зависи от волята не само на Гърция, а и на глобалните кредитни институции. ЕС, ако заеме ролята, изиграна от САЩ при кризата в Аржентина, би трябвало да не налива пари в Гърция, от натиск за оказване на помощ трябва да се ограничат и МВФ и Световната банка.

Натрупването на грешки от последните десет години очевидно достига своя пик и запълването на дупките от миналото може да предизвика още по-драматични последици. Хвърлянето на пари в икономика, ръководена дълги години по порочен начин и съобразяването със синдикати, би довело единствено до натрупване на нови грешки.

Това очевидно е осъзнато и от самите управляващи в Гърция, тъй като премиерът на страната си пожела не финансова, а политическа помощ от страна на Европейския съюз.

Освен всичко останало, спасяването на страна от еврозоната с парични инжекции автоматично ще повиши риска за всички. Причината за това е колкото прозаична, толкова и сериозна – моралният риск и желанието на други правителства да бъдат спасени от общата каса. А такива неминуемо ще има - като най-очевидни кандидати се нареждат Португалия, Испания, Ирландия и Италия. Помощ и за тях ще означава само едно - цялата еврозона да се изправи на ръба на разпада.

Как е засегната България?

За нас, като кандидати за членство в еврозоната, остава надеждата, че ЕС, МВФ и Световната банка няма да налеят пари в Гърция. В противен случай няма да има смисъл да се присъединяваме към режим, който е дискредитиран и не носи необходимото спокойствие за външните инвеститори.

Така страната ни ще се окаже сред големите губещи заради това, че последователно неправомерно поведение е било възнаградено с незаслужена помощ. Защото несъмнено и за нас, наред с отличните качества на валутния борд, от фиксирания валутен курс произтичат и негативи. А никой не се и замисля да ни награждава и компенсира за тях.

Единствената утеха е оценката на Handelsblatt, че България, Полша и Естония са спасителната надежда за еврото. Тази надежда обаче едва ли ще дойде чрез допускане на поредната грешка в системата - наливане на милиарди евро. Защото, по примера на Аржентина, те ще бъдат насочени към преструктуриране и удължаване на задължения и финансиране на нови дефицити.

Срещу ангажимент за строги мерки – съкращаване на разходите, увеличаване на данъците и т.н. и тайничка надежда за спасение дори при нов сериозен гаф.

Източник: http://www.investor.bg/?cat=85&id=94308