Последните седмици дадоха поредица от поводи за поставянето на американския долар в центъра на дискусиите относно бъдещето на глобалната финансова система. Добре известно е, че именно в моменти на тежка криза, каквато светът преживява в момента, идва ред на радикална промяна, която да преобърне икономическия ред.

Може би това е и причината дискусиите относно бъдещата роля на долара да заемат толкова централна роля. Особено активни в своите критики и намеци за иместването на долара са страните, попадащи в категорията на т.нар. нововъзникнали пазари – Китай, Русия, Индия и Бразилия. Едва ли обаче на този етап те са готови да осъществят това, за което говорят – изместване на долара като резервна валута.

По-скоро всички те правят плахи опити за увеличаване на вниманието към себе си и сякаш опипват почвата за налагане на алтернативна на американския долар валута. На всички тях водещите американски политици и икономисти отговарят, че инвестициите в долари си остават сред най-сигурните, с което опитват да парират атаките.

Опит да защити американската валута и да успокои инвеститорите, че вложенията в американски правителствени облигации остават добра инвестиция направи и финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър. Тогава пред студенти в университета в Пекин увери, че „притежаваните от Китай американски облигации са сигурна инвестиция“.

Реакцията на студентите тогава беше смях, припомня The Economist.

Това показва, че вярата в долара се стопява. Сигнали за това даде и поредицата от коментари от страна на Бразилия, Русия, Индия и Китай (групата БРИК) относно алтернативите пред долара непосредствено преди срещата на Г-8 от миналата седмица. Тогава лидерите на четирите държави обявиха, че централните им банки намаляват и ще продължават да намаляват доларовите си активи.

Статистиката показва, че 65 на сто от всички валутни резерви в света са в американски долари. Други 26 на сто са в евро, 4% - в британски лири, 3 на сто в йени и още 3 на сто в други парични единици. Общата сума на световния резерв пък възлиза на 6,5 трлн. долара, показват данни на МВФ.

Особено активна в дебатите относно бъдещето на долара има Китай – страна, която притежава общо една трета от валутните резерви в света. Общо 2/3 от всички резерви по света пък се намират в развиващия се свят. Самите резерви на Китай са разпределени по доста интересен начин – от общо 2,2 трлн. долара, едва 35 на сто не са деноминирани в долари.

Това показва защо Китай има причини да се опасява за стабилността на долара и да критикува масираното печатане на пари в САЩ като отговор на финансовата криза. В самата азиатска държава критиките към американската политика стават все по-силни. Това обаче не помага за разрешаване на проблемите, тъй като Китай е изправена пред огромен риск – всяка разпродажба на доларови активи и преструктуриране на портфейла би довела след себе си силна обезценка на останалата част от резерва.

В тази наглед патова ситуация Китай има ограничен брой алтернативи за действие. Една от тях е да започне да измества долара като парична единица за търговия с търговските си партньори от развиващия се свят. Това вече се случва, като за целта се подписват суапови сделки или споразумения, които позволяват разплащания директно в китайската валута.

Подобни споразумения вече има с Бразилия, Русия, Индия, както и с повечето съседи от азиатския континент. Като правило всички те са за малки суми от порядъка на 10-20 млрд. долара и само в редки случаи са по-големи. Причината за това е, че все пак основната част от стокооборота на Китай се извършва със САЩ и Европа, където доларът остава платежното средство.

Пекин преследва и още една стратегия – в началото на настоящия месец бе позволено на група компании от няколко провинции да извършват разплащанията си с фирми от Хонконг, Макао и страните от АСЕАН в юани. На чужди банки пък бе позволено да купуват или заемат юани от китайските банки с цел финансиране на въпросната търговия.

Другата насока на действия, която Китай преследва, са опитите да бъде убеден света, че вече има нужда от нова глобална валута. Усилията в тази насока са основно за засилване на ролята на Международния валутен фонд и неговите специални права за тираж. Призиви по този въпрос се чуват на всеки международен форум, на който Китай е поканен за участие.

По-важен аспект в опитите на Китай да въздейства на МВФ, който обаче често остава в страни от вниманието, е призивът за разширяване на кошницата от валути, на база които са изградени специалните права за тираж. Тук позицията на Пекин е, че юанът категорични трябва да попадне в тази кошница. Така може да се стигне до ситуация, в която държавите ограничават своите доларови резерви без да се стига ди силен натиск върху долара.

Малка стъпка за интернационализиране на юана беше и разрешение на няколко банки от Хонконг да емитират облигации, деноминирани в китайската валута. Така бе поставена базата за търговия с юани извън рамките на Китай.

Всичко това изглеждат като малки стъпки, които обаче могат да доведат до голям напредък за интернационализирането на китайската валута и редуциране на рисковете пред стабилността на валутния резерв на страната. Това обаче едва ли може да се случи без Китай да премахне контрола си върху валутната търговия. На този етап страната е далеч от либерализация в тази сфера, което силно затруднява каквото и да било налагане на юана в света.

По всичко личи обаче, че като следствие от всички тези малки стъпки рано или късно ще се стигне до редуциране или падане на валутния контрол. А до този момент Китай вече може да разполага с достатъчно диверсифициран портфейл, за да може да атакува господството на американския долар.

Дали това ще се случи на този етап не е ясно. Ясно е обаче, че амбициите на Китай едва ли се простират единствено до там, страната да е третата по големина икономика в света, а в същото време зависимостта от САЩ и долара да е толкова силна. Така че атаката тепърва предстои.